Love is….

“ Сънувах, че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън“ – Фредерик Бегбеде,“Разкази под екстази“

“ Научих преди всичко,че за а бъдеш много щастлив,трябва да си бил много нещастен.Без чиракуване,без болка щастието не е трайно.Любовта,която трае три години,е любов,която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното,а е паднала наготово от небето.Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително,инак има опастност да трябва да урежда сметката след това.Ние не сме подготвени за щастието,защото сме привикнали с нещастието.Ние сме възпитани в преклонение пред удобството.Трябва да знаеш кой си и кого обичаш.Трябва сам да си довършен,за да можеш да преживееш една недовършена история.“ – Фредерик Бегбеде, “ Любовта трае три години“

Любовта е мирис.Когато обичаш някого,обичаш мирисът му по всяко време на деня,независимо какво е правил.Странно е,дори извратено,но е истина.Когато се прегръщате потъваш в този мирис,гмуркаш се в очарованието му,поемаш го с цялото си съществуване,зареждаш се с него.Той е твоят специален вид въздух.Ухание на нещо топло и добро,весело и слънчево,пълно с живот.Нещо свежо и успокояващо,нещо което вади доброто у теб,кара те да растеш.Нима е лесно да опишеш такова чувство с думи?

Да обичаш истински означава да се отдадеш изцяло на един човек и да не се нуждаеш от втори.Да приемеш този човек с всичките му противоположности и дефекти,защото влюбените не си приличат,а се допълват.Любовта идва когато спокойно можеш да си представиш цялото си бъдеще с този човек и то да изглежда съвсем естествено и намясто.Неговото щастие да е и твое щастие и в края на деня въпреки всички трудности само мисълта за любимия да те успокоява.Любовта не е обсебване а свобода.Свободата да си себе си,да имаш лично пространство,да свалиш всичките стени,които са те предпазвали пред този човек.Свободата не разединява,а сплотява.В любовта не се пита „обичаш ли ме?“,всичко се усеща в пространството като шесто чувство,като поглед,като жест то просто ще е там всеки път когато погледнеш любимият човек.Любота е трудна,но е най-възвишената форма в човешките взаимоотношения,затова не всеки я заслужава и не всеки я получава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

  • Няма категории
Follow Pink glasses off! on WordPress.com
%d bloggers like this: