Раздялата

„Ами какво!Ами да!Не трябва да усложняваме нещата!Трябва да ги назоваваме с истинските им имена.Човек обича,а после вече не обича.“ – Франзоаз Саган (по време на вечеря през 1966 г. с Брижит Бардо и Бернар Франк)

„Разделяме се и всеки поема по своя път,всеки в своята посока.Тя се качва в таксито,затварям внимателно вратата и я виждам да се усмихва зад стъклото,сетне колата потегля…В някой хубав филм щях да хукна след таксито в дъжда и на следващия светофар щяхме да се хвърлим в прегръдките си.Или пък може би тя щеше внезапно да размисли и да накара шофьора да спре,също както Одри Хепбърн/Холи Готайли на финала на Breakfast at Tiffany’s.Ала ние не играем във филм.Ние сме в живота,където такситата отминават“    – Фредерик Бегбеде „Любовта трае три години“

„Изгубих се.При други обстоятелства,може би, щях да започна да търся отговори,но не и сега.Сега е празно и безсмислено.Уморих се от търсене на причини и мислене на стратегии.От определено ниво на болка нататък човек губи способността си да плаче,да спи,да се радва на живота си.Остава само онова чувство в стомаха ти от което ти се гади,болката в главата и ускореният пулс.Не мога да определя кое е по-лошо, раздялата с човек,който вече е спрял да те обича или раздялата с човек,който все още те обича.Фактът,че реално няма причина за нещастието ти сякаш го прави двойно по-силно и безнадежно.Това е животът- игра на убийства.Първо някой е наранен и брутално убит от някой друг,след това убива теб с емоционалната си осакатеност,ти правиш същото със следващия,безкраен кръговрат. От време на време животът събира някои все още живи или полу-живи,за да може човечеството да продължи да се възпроизвежда.Като цяло прекарваме живота си чувствайки се,че ще повърнем всеки момент. Това усещаш когато любовта на живота ти те оставя,когати близките ти умират,когато приятелите ти те предават.Това усещаш през целият си живот.Щастието може да е временно,спокойствието също,но гаденето е вечно и се отключва само с мисъл.“ Колко от вас са мислили като мен ( е, едва ли дословно,но поне отчасти) ???

Разделите са трудно нещо – изтощителни,карат те да отслабваш и физически,и психически.Ако това не те е убило достатъчно,винаги има спомени и сънища,които да довършат работата.Понеже до вчера не си се сещал за „онзи ден“ в парка когато птичките пееха,слънцето грееше а вие се държахте за ръка,вчера щеше да се чудиш кой ден е било това ( „хм абе не беше ли в сряда когато ядохме пица за вечеря?“) ,но днес когато сте разделени го помниш с всеки един шибан,малък детайл ( даже и породата на въпросните птички)! Това е малкият,извратен трик на човешкият мозък.Какво следва от тук нататък?Болка,спомени,снимки,фейсбук,балади,алкохол,цигари,безсъние в този ред или разбъркано както си изберете.Как да се спасим? Ами с времето и понеже сме в секцията „Клишета“ ето най-голямото клише- времето лекува!Рано или късно обекта на нещастието ви ще е просто част от пейзажа,обикновен фейсбук познат.

Когато те изоставят започваш да търсиш отговори.Защо и къде сте сбъркали,та нали до вчера сте си говорили мили думи и сте си обещавали разни неща (и сте яли пица в сряда) .Понякога всичко това е излишно,понякога няма причини,понякога просто любовта се е изпарила.Това е!Просто и лесно,точно това го прави ужасяващо.Разделите болят дълго,но ако ги погледнем като нещо хубаво (което е почти невъзможно след като са те зарязали),те могат да са ново начало или повратна точка.Ако след дълга,изтощаваща,пълна със скандали връзка си изгубил себе си докато си се опитвал да задържиш другия,то раздялата е моментът в който трябва да бъдеш егоист и да се погрижиш за себе си.Промени се,започни нещо ново,необичайно,обърни внимание на приятелите си,замини някъде,боядисай си косата,купи си безбожно скъпи обувки,каквото и да е,но си запълни времето на макс.Човек трябва да се почувства добре в собствената си кожа,да е щастлив сам,да не се нуждае от „детегледачка“ ,да знае какво иска,да се обича и оценява,да си изгради принципи,да знае какво не иска,за да се оттърси от болката на раздялата, за да може да започне начисто и на по-добро.Раздялата не отваря нови врати,тя отваря прозорци,през които можем ясно да видим себе си,грешките си и по-адекватно да преценим другия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

  • Няма категории
Follow Pink glasses off! on WordPress.com
%d bloggers like this: